Информация и Въпроси

Без такса резервация!
Безплатна анулация на повечето резервации!

Празници и събития

Препоръчани хотели в Гърция

Pochivam.BG

Арбанаси

Места за посещение

Хотели в Арбанаси

Арбанаси - Места за посещение

Забележителности в Арбанаси- какво да посетим и разгледаме

Както посочихме по-горе, Арбанаси е един от стоте национални туристически обекта, тъй като е богат архитектурен резерват. Арбанаси е изключителен исторически паметник и съкровищница на възрожденската култура. Забележителностите в селото и околностите му са много на брой и със сигурност биха представлявали интерес дори и за тези, които не са привърженици на културно-опознавателния туризъм. Не е случайно, че Арбанаси е наричан от изследователи, пътешественици, писатели паметник на възрожденската ни култура. Църквите с богата вътрешна декоративна украса, резба и стенна живопис, уникалните архитектурно-художествени сгради в Арбанаси се посещават целогодишно не само от туристи, но и от много учени, археолози, историци, архитекти, художници, които изучават и се вдъхновяват от специфичната атмосфера в Арбанаси.
Умението на майстора, творчеството на гения, естетическото усещане на жителите на Арбанаси и афинитетът им към красивото са запечатани завинаги в 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира.

Една разходка из центъра на Арбанаси ще ви зарадва с невероятните гледки на старинните, монументални къщи. Те отвън приличат на малки крепости с високи, солидни стени и тежки порти, железни решетки и тайни скривалища, но екстериорът им е богато декориран и мебелиран. Чудните арбанашки къщи са построени още през възрожденския период и са истинска радост за окото. Арбанашката къща е така устроена, че в нея можело да се живее дълго време, без да се излиза, освен за вода до кладенеца на двора. Всяка арбанашка къща е опасана от високи зидове (дувари), издигнати от камък и е имала скривалище. В двора на арбанашката къща се влиза през една голяма двукрила дъбова порта. Има и малка порта за постоянна връзка с улицата. На нея е прикрепено малко желязно чукче, с което се удря по железен пулт.

Архитектурно- художественият облик на арбанашката къща е съвсем самостоятелен и няма еквивалент в друг български район. Арбанашката църква се счита за пряк наследник на болярските къщи. Историкът на българската архитектура Георги Кожухаров отбелязва: ”...по своя произход и концепция голямата, богата и развита арбанашка къща е българска къща.” За съжаление голяма част от архитектурното богатство на Арбанаси е унищожено при кърджалийските нападения и по-късно по време на войните. Десетки къщи през зимата на 1877-1878 г. са изоставени, някои от тях изгарят, други са купени на безценица заради дървения им материал.

Най-забележителните къщи в Арбанаси са Констанцалиевата къща, Хаджиилиевата къща, Кандиларовата къща, Хаджиниковата къща, Къщата на Чамуров и други. Характерното за арбанашката къща е това, че е богато украсена с дърворезбени тавани и врати, с резбовани капаци, с декоративни решетки. Дворовете, защитени с висока каменни огради, са потопени в зеленина, прорязана от пътеки- плочници. Най – старите от 144-те запазени църкви са подобни на търновската болярска къща. Запазени са две такива - на хаджи поп Панайот и на чорбаджи Георги. Изградени изцяло от камък, те представляват малки крепости с вътрешни стълби. За защита отвън имат яки каменни порти - караулки, а за нощния пазач - ниши (фириди). Освен къщите много интересни са чешмите с големи стрехи - Коконската и Пазарската чешма. Първата се намира срещу Костанцалиевата къща и е строена през 1786 г. от Мехмед Саид ага. На лицевата страна има каменен надпис с релефни букви на староарабски. Надписът в превод е: "Който я гледа и пие, ще му дойде светлина на очите и душата."

Част от запазените възрожденски къщи в Арбанаси са превърнати в малки семейни хотели и наред със съвременните такива служат за настаняване на множеството туристи, които желаят да отседнат на това място и да вкусят магията, наречена Арбанаси.

Продължаваме към Констанцалиева къща, просторна и богато украсена възрожденска къща, разположена в голям двор и заобиколена от типичния за Арбанаси каменен зид, е една от впечатляващите къщи в Арбанаси. Смята се, че Констанцалиевата къща вероятно датира от началото на XVIII в. Най-ранните сведения за нея са, че е принадлежала на рода на Кокона Султана (баба на Султана Рачо Петрова). По-късно къщата е купена от Атанас Костанцалията, с чието име е известна и днес. По време на земетресението през 1913 г. тя е разрушена. По-късно е откупена от Леон Филипов, реставрирана е с негови средства и е предадена на музея. Цялостната вътрешна украса на таваните e гипсова и дървена свидетелства за културата, вкуса и изискванията на стопанина към майстора строител. След като реставрацията на църквата е приключена през 1958 г. в къщата е подредена експозиция, показваща бита през XIX в. Преустройвана е била няколко пъти. Днес Констанцалиевата къща се посещава от много туристи и тя провокира интерес и чувство на гордост и преклонение пред таланта на българския неизвестен майстор, който е намерил сили да строи и декорира дори и през най-тегобните векове на османското иго.

Някога са наричали Великотърновския край “Българската Света гора” поради многото църкви и манастири край старата българска столица. Със своите пет църкви и два манастира Арбанаси заема достойното си място в този духовен център на православието. Седемте арбанашки църкви са едни от най-забележителните паметници на българското изкуство в периода XIV-XVIII в. Църквите са: ”Рождество Христово”, “Св. архангели Михаил и Гавриил”, ”Св. Атанасий”, “Св. Георги” и “Св. Димитър”. Манастирите са: Успение Богородично” и “Св. Никола”.

Църквите са големи култови сгради и не са типичини за времето си. Подобно на къщите са строени с яки зидове, някои усилвани с контрафорси, с полуцилиндрични сводове, покрити с двускатен покрив, с малки прозорци. В архитектурен план църквите са еднокорабни, едноапсидни, с полуцилиндричен свод под двускатен покрив. Градежът им е каменен, прозорците са малки с железни решетки, подовете им са настлани с квадратни тухли. Арбанашките църкви се състоят от две самостоятелни отделения - мъжко (източно с главния олтар и иконо-стаса) и женско (западно). От север обикновено има галерия, завършваща с малък параклис. Стенописите в църквите разкриват развитието на живописта в един преходен период към изкуството на българското Възраждане и неговата връзка със столицата на Втората българска държава.

Най-старата църква в Арбанаси е “Рождество Христово” (1637-1649), вкопана в земята, без камбанария, със скрити куполи, но истинска художествена галерия с повече от 3 500 зашеметяващо реалистични фигури и библейски сцени, рисувани от неизвестни художници през вековете. Църквата се намира се в западната страна на селото, близо до манастира „Св.Никола”. В съседство до църковния двор е била къщата, която е била някогашен метох на „Света гора”. Там известно време е живял Неофит Рилски. Църквата „Рождество Христово” е най-богато изписания храм в Арбанаси. Тя е строена в края на ХVІ и началото на ХVІІ век. Стенописите в наоса (мъжкото отделение) датират от 1597 година. От този период датират и великолепните композиции „Страшният съд” и „Рождество Христово”. С богати сюжети и фигурални изображения е и прекрасната живопис в притвора ( женското отделение). Изографисването на притвора завършва през 1638 година. Иконостасът към параклиса „Йоан Кръстител”, който също е към църквата, е едно от най-старите произведения на дърворезбеното изкуство по българските земи. Таваните, вратите, мебелите и прозорците на църквата са богато украсени с дърворезби, стените са декорирани с гипсоелементи, изписани с цветя. В първата половина на XVII в. е разширена на запад със самостоятелно женско отделение и закрит притвор. В най-стария си вид е била малка с едно помещение и външна апсида. На север е с открита аркада, завършваща на изток с параклиса „Йоан Кръстител". През 1632 г. северната страна на аркадата била зазидана и приспособена за трапезна галерия. Вътрешното пространство на църквата е стенописвано изцяло от неизвестни български майстори зографи. В изписването й се забелязват три стенописни слоя. Най-старата живопис е от XV-XVI в. От нея е запазена композицията „Страшният съд". Части от този най-стар живописен слой са открити и по стените на наоса и олтара на мъжкото отделение.

Ако разгледате всички църкви в Арбанаси, ще се убедите, че въпреки че те са почти лишени от външна украса, вътре са богато изографисани и украсени с изумително красиви дърворезби и живопис.

Църквата “Св. Архангели Михаил и Георги” е най-голямата църква в Арбанаси. Тя се намира в югоизточната част на селото и е изградена върху основите на стара средновековна църква. В строежа й се забелязват три строителни етапа – средата на XVI в. (източната й част, сегашният наос), 1760 г. (притворът от запад) и края на XVIII в. (галерията от север). В украсата на стените отвън с плитки аркирани ниши е потърсена връзка със строителните традиции на Втората българска държава (търновските църкви). В източната си част галерията завършва с параклиса „Св. Параскева”. Стенописите са изключително интересни. Те разкриват връзките с традициите на Търновската живописна школа и общите тенденции в живописта от XVII-XVIII в. Останки от най-ранния живописен слой са запазени по северната стена на олтарната апсида. Второто изписване от средата на XVII в. (олтара и наоса) вероятно е изпълнено от двама зографи. От главния майстор зограф са работени всички фигурални сцени в наоса, изображенията върху зенита на свода и напречните арки и всички изображения в олтара. Стенописите правят впечатление със своята монументалност и уверен рисунък. Някои сцени са рисувани от другия зограф по предварително изпълнени от майстора линеарни рисунки (сцената „Св. пророк Илия пред пещерата” на южната стена).

Стенописите по свода и стените на притвора са работени в 1760 г. от майсторите Михаил от Солун и Георги от Букурещ, според надписа над северната врата. Галерията и параклисът „Св. Параскева” не са били покрити със стенописи. Запазен е новият иконостас в църквата от 1813 г., дело на резбари от Тревненската школа, горял и подновен в Дясната си част през 1834 г. Иконите по него са от XVII-XVIII в., както и още редица уникални паметници на българската култура-къщи, манастири и църкви.
Останалите три църкви са също едни от най-забележителните паметници на българското изкуство и култура от ХІV-ХVІІІ век : “Св. Атанас” от 1637 година, ”Св. Георги” от 1661 година и ”Св. Димитър” от 1612 година.
До селището се намират двата действащи манастира- “Успение Богородично” и “Св. Николай”.

Трудно е да определим коя църква заслужава най-много вниманието на любознателния пътешественик, тъй като всяка от тях е уникална и притежава специфични характеристики, които я различават от другите. Определено трябва да посетите манастирите в Арбанаси, защото те ще Ви заредят с положителна енергия и ще преобърнат мисленето Ви за света.

Нека първо разгледаме манастирът „Успение Богородично”, който е по-малкият от двата манастира в Арбанаси. Той се състои се от комплекс от църква, параклис и жилищни сгради. Когато през 1393 г. крепостта Царевец пада, в Арбанаси оцеляват само няколко къщи, сред които и този манастир. Историческите извори сочат, че в годините след падането на родината ни под турското робство, светата обител е била действаща и доста заможна. След като от тук обаче минават кърджалиите манастирът „Успение Богородично” е изоставен и започва да запада. 1680 е годината, в която българите от този край строят нова манастирска църква, която може да се посети и в днешно време. Тя представлява интересна постройка, различаваща се от пищните храмове на други манастири - ниска и продълговата сграда (18 x 6 м.), с две предверия и обширен параклис, без външен блясък и камбанария. Изографисана е през 1704 г. от учителите Кръстьо, Цоньо и Георги. Тя е ниска, еднокорабна, еднопсидна продълговата сграда, с две преддверия като в северната й страна е разположен обширният параклис „Света Троица“. Именно тук се пази чудотворната икона „Света Богородица – Труеручица“. През 1716 година, троянският монах Даниел построява жилищни сгради и възобновява дейността на манастира, а през 1762 година църквата и параклисът отново са обновени и изрисувани със забележителни стенописи. Независимо от това, че фреските са потъмнели с времето поради дима на свещите, те са запазили своите художествени достойнства и до днес. Манастирът ‘Успение Богородично’ е обявен за за паметник на културата и е функциониращ.

Манастирът “Свети Никола” пък е строен през втората половина на XVII и началото на XVIII в. като енорийска църква. Според едно гръцко евангелие от 1670 г. параклисът му „Свети Илия" е осветен на 15 април 1710 г. Сведенията сочат, че е имало бунтове в манастира през 1717, 1729, 1744г. Църквата е украсена със стенописи през 1765 и 1784 г. По време на голямото кърджалийско нападение на Арбанаси през 1798 г. църквата е ограбена, полусъборена и изоставена. След 10 години църквата е възстановена с дарения, а през 1833 г. е превърната в манастир. През 60-те години на XIX в. в манастира живеят около 30 монахини. По време на Априлското въстание по препоръка на Матей Преображенски и йеромонах Харитон монахините тъкат шаяк и изработват дрехи за въстаниците от Първи революционен окръг.

Ако имате повечко време, препоръчваме Ви да посетите Преображенския манастир. Манастирът е разположен на много живописно място в подножието на отвесни скали. От него се разкрива прелестна гледка към отсрещния манастир – “Света Троица”. Мястото е уникално красиво и Ви позволява да се откъснете от градската шумотевица и светска суматоха. В строежа на църквата на Преображенския манастир е участвал Уста Кольо Фичето. Олтарът на храма и красивата рисунка “Колелото на живота” на външната стена на църквата са сътворени от известния майстор Захари Зограф.

Основният туристически поток в Арбанаси проявява интерес предимно към многото културни забележителности, но и любителите на хубавата природа ще останат възхитени от красотата на околностите. Ако обичате религиозните маршрути, горещо Ви препоръчваме да посетите и Патриаршеския манастир, Лясковски манастир, Килифаревски манастир и Плаковски манастир.

В Арбанаси човек може да преоткрие много неща – да почива сред тишина и спокойствие, да се запознае със славната хроника на българската история, да се потопи във вълшебния бит на богатите арбанашки къщи, да се докосне до бита на истинския българин или да обиколи манастирите и църквите, които могат да разкрият чудеса..

Арбанаси е своеобразна смесица от старинния български бит и култура и съвременните и модерни туристически атракции. Ако искате да опитате щипка от най-характерния вкус на България, оправете се към Арбанаси- значим архитектурен и исторически паметник, който превръща времето в повече от динамична величина.

Уеб камери на живо!