Информация и Въпроси

0884 241 988 / (02)4010515 Pochivam.BG e-mail

Без такса резервация!
Безплатна анулация на повечето резервации!

Потърси хотел / почивка:

* незадължително
 (€ общо)

Хотели в България (749)

Празници и събития

Уеб камери на живо в България

Препоръчани хотели в Гърция

Хотели в Боровец

Боровец - Места за посещение

Природни, културни, исторически, археологически забележителности в Боровец и региона

Рила Планина е отдавна привлекателно място за почивка и за планинари, и за естети, и за хората във вечно търсене на щастието. И така, ако сте в Боровец на почивка, то не трябва да пропускате да разнообразите ваканцията си с разходки из планината сред зелени поляни, китни борови горички и кристално чисти планински езера.

Ето защо първата ни спирка в това невероятно приключение в Боровец и региона е национален природен парк Рила, една от най-ценните и най-големи защитени територии в Европа. Един от най-красивите паркове в България е пълноправен член на Европейската мрежата от защитени територии „PAN Parks” . Това е доказателство за изключително богатото и добре съхранено биоразнообразие на Парк Рила и за ангажираността към развитието на еко-туризма в региона. Национален парк “Рила” предоставя много добри възможности за развитие на еко и планински туризъм. Хижите в Парка и мрежата от поддържани туристически пътеки са добра основа за осъществяване на пешеходен туризъм. През Парка минават и два основни европейски туристически маршрута – Е4 и Е8. За любителите на дивата природа, екстремните спортове, ездата и планинското колоездене, и за намаляване на неблагоприятното въздействие върху природата, специализирани маршрути се разработват в Парк Рила. Един от тях е вече изграденият ботанически маршрут “Приятели на растенията”. Наред с природните дадености, районът на Природен Парк Рила е богат на културни и исторически забележителности и дава възможност за представяне на местния бит и култура. Горещите минерални извори в населените места около Парка са допълнителна туристическа атракция и създават възможност за развитие на балнеолечението. В Национален парк “Рила” попадат резерватите “Парангалица”, “Централен Рилски резерват”, “Ибър” и “Скакавица” като всеки от тях е уникален по структура, биологично разнообразие и животински свят. Природните ресурси са нестихващ извор на вдъхновение– високи скалисти заоблени върхове с причудливите форми на гребените, дълбоки пропасти с отвесни стени, които като че ли потъват в безкрая, кристално чисти езера и бързи, бурни реки Ви очакват в Природен Парк Рила.

Ако обичате приключенията и кръвта Ви кипи неспокойно, то непременно предприемете изкачване на първенецът на Рила, връх Мусала. Това гордо име той носи от периода на Османското владичество и произлиза от от „Мус Аллах“, или „пътят към Аллах“. Предполага се, че първото изкачване на върха е осъществил цар Филип II, бащата на Александър Велики. Връх Мусала е предпочитано място за запалени алпинисти и планинари. Там се намират и Високопланинска метеорологична обсерватория и Базова екологична обсерватория “Мусала”.

Някои гледат с две очи и не успяват да видят отвъд, но величествената Рила, неслучайно дом на Бялото братство, е обърната към света със своите седем разкошни очи, които стоят безмълвни, а казват много, за живота, за съдбата, природните красоти и човешки суети... Всяко едно от Седемте Рилски езера е наречено според неординарната си форма: Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибно езеро и Долно езеро. Езерата са разположени между 2100 и 2500 метра над морското равнище. Посетете седемте Рилски Езера поне веднъж в живота си, за да усетите, че сте живи днес и сега.

Най-голямата забележителност в района на Боровец, която привлича и родолюбци и чужденци, е Рилският манастир. Тази света обител се извисява на 1,147 метра надморска височина в сърцето на Рила планина. Рилският манастир се намира само на 90 минути от Боровец и е много атрактивно място за екскурзия и културно-опознавателен туризъм. Светата обител е своеобразно търсене на вътрешното Аз и самоутвърждаване.

Рилският манастир има впечетляваща архитектура и храм, богато орнаментиран с различни образци на иконографското изкуство. За основател на светата Рилска обител, която днес е място, посещавано от множество поклонници, се счита първият български монах-отшелник Йоан Рилски (876-946г.). По времето на тъмните векове от Средовековието Св. Йоан Рилски допринася значително за културното и религиозно израстване на народа. В Рилския манастир се намира гробът на цар Борис III и мощите на самия светец Иван Рилски. Днес Светата Рилска обител е място, будещо национална гордост у истинските българи и кътче, което всеки вярващ в доброто трябва поне веднъж в живота си да посети. Рилският манастир е един от защитените обекти на ЮНЕСКО с изключително историческо, културно и архитектурно значение.

Ако искате да се потопите в царствена обстановка и да вкусите успеха, посетете Двореца Бистрица (Царска Бистрица), в който са живели българските царе в Боровец. Изграждането на двореца започва през 1898 г. като ловна хижа с няколко стаи, кабинет и спални. По-късно са изградени още две крила с обширна гостна, трапезария и втори етаж със спални, будоари и още един кабинет. Така при завършването на строежа през 1914 г. се оформя цял комплекс от величествени дворцови сгради, разположени сред красивия парк, през който минава р. Бистрица Мусаленска. Дворецът, който е наречен Царска Бистрица, изпълнява функциите на ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III.
Сградата представлява оригинална интерпретация на възрожденската архитектура, повлияна от някои европейски стилове.
Обиколката за посетителите започва от т.нар. стар дворец. Първата стая е обзаведена като корабна каюта. По стените на ловната част на двореца ще намерите стотици ловни трофеи – глави от глигани, сръндаци, диви петли, еленски рога, огромна дропла, меча глава. Върху пианото в една от нишите в двореца е поставе голям еврейски свещник за седем свещи – т.нар. менора, подарена на Борис от еврейската общност в България. Близо до нея пък е поставен старинен портрет на Екатерина Велика, рисуван върху емайл.
Забележителност е оригиналната електроцентрала на двореца. Тя е направена с части на „Сименс” от 1912 г. и до днес снабдява с ток двореца. Дворецът става собственост на държавата след 1945 г., когато комунистическият стой се установява в България. След демократичните промени от 1989г. е върнат на Симеон II /последният монарх на България/. Днес Дворецът Царска Бистрица е отворен за посещения.
Ако желаете, може да посетите и дворците Ситняково и Саръгьол.

Продължавайки нашето приключение стигаме до живописната долина между планините Рила, Верила, Витоша и Плана. Там само на 15км от Боровец и 10км от Самоков се намира село Белчински бани. Климатът през зимата е мек, а през лятото прохладен, което прави курортът особено привлекателна дестинация за еко и селски туризъм. Въздухът е много чист, а природата е просто прелестна. Белчински бани е сравнително популярна дестинация поради изобилието от термални води — 41 градуса, които притежават доказани лечебни и профилактични въздействия върху опорно-двигателна система и кожните дерматити. Село Белчин се намира в непосредствена близост до разнообразни туристически маршрути с екологична, природна и културна насоченост.

Нека се отдалечим от Боровец и да отдадем внимание и почит на Самоков, един град, който ще Ви очарова със запазения възрожденски дух и присъщата на балканджиите щедрост.

Измежду всички исторически и културни паметници в Самоков – Бельовата църква „Рождество Богородично” е най-старият и значим обект от епохата на Средновековието.
Най-ранното известно засега споменаване на Бельовата църква в литературата е в „Землеописанието” на Константин Фотинов, където авторът дава указания за много старини, откривани там, и препоръчва това място да се проучи .
Историята на Бельовата света обител е потънала назад в легендите. Според преданието тя е била построена от Бельо, виден местен болярин, собственик на стада овце, мандри и мадани. Според друго предание в църквата е бил погребан един от водачите на въстанието в Западна България от 1773г. св. Стефан Самоковски. Симеон Попович, това е неговото светско име, бил самоковски митрополит, известен с воденето на християнското население срещу властта на султана. Преследван дълго, той бил заловен и обесен в София преж 1737 г. При археологически разкопки в Бельовата църква през 1995 г. били открити мощите на светеца. Датата 21.08. официално е обявена за празник на град Самоков. Всяка година част от честванията по повод празника на града се провеждат в парка на църквата.
Архитектурата на Бельова църква е доста семпла, което е типично за епохата на късното Средновековие. Това, което най-напред я прави забележителен паметник на културата, е стенописната украса, дело на изтъкнатия самоковски майстор от Възраждането – Никола Образописов, както и на зографите – Христаки Зах. Зографски и Димитри Христов Дупничанин. Изписването е станало през 1869 г. По-късно по украсата – стенописна и резбарска – са работили и М. Белстойнев, Стойчо Фандъков и Петър Белиомустак.

Сградата на днешния храм е разположена върху основите на по-голяма постройка. Днешния храм е еднокорабен и едноапсиден, без купол, с открит притвор. Както се вижда на фреската от 1869г. и се чете от надписа на входа до ср. на ХІХв. черквата е била вкопана в земята и покрита с дървета, без прозорци, а вътрешността се деляла на закрит притвор и същинска част. Отделно от черквата е изградена камбанария долепена до покрита с просторен навес чешма. Тавана на навеса е с интересна дърворезба, а стената от изток, на която е чучура е облицована с красиви плочи украсени с релефи с цветни мотиви.

С ясното съзнание за значимостта на този паметник за духовната култура на Самоков, Бельова църква от дълги години подлежи на проучвания и реставрационно-консервационни дейности. През 1984 г. са проведени частични археологически проучвания върху фасадата на съвременната църква.
Стенописите били покрити с плътен слой вар, което също спомогнало за тяхното запазване и реставиране след това. С възстановяването на стенописите в края на ХІХ в. се заел известният самоковски художник Никола Образописов. Негово дело е стенописа на Св. Симеон Самоковски. По мнение на реставраторите, стенописната украса е близка до стила на гробищните църкви. Измежду разкритите ранни стенописи се отличават сцените на седемте Вселенски събора върху западната и северната стена и българските светци - преп. Иоан Рилски чудотворец, преп. Гавриил Лесновски, преп. Прохор Пшински и преп. Иоаким Осоговски, изписани върху западната фасада отляво на входа. Върху първия ред на южната стена, в близост до олтара, с голяма изящност е изобразена Богородица на трон, а на срещуположната стена се различават светци войни. На свода на притвора е изобразен Христос Пантократор.
Южно от камбанарията на Бельовата църква се намира аязмото. На празника "Животворен източник" във водата на аязмото се появявал образа на Богородица. Това обяснява и защо в църквата толкова често се срещат икони и стенописи изобразяващи Св. Богородица като животворен източник.

През XVIII век в Самоков е имало няколко метоха на светогорските манастири Зографски, Хилендарски и Иверски, на Рилския манастир, както и на някои от манастирите в Божи гроб. В тези метоси отсядали таксидиоти - монаси-изповедници, които събирали помощи за своите манастири. Един от тях - този на Хилендарския манастир - е женският метох в Самоков. Той пази легендата за спасяването на града от Света Богородица, която разпростряла своя плащ - покров над града и така го спасила от разорение. Затова Света Богородица е покровителка на манастира, а неговият патронен празник е на 1 октомври - Покров на Пресвета Богородица.

Друга забележителност в Самоков е Историческия музей, който притежава археологическа и етнографска сбирка. Ще можете да видите изделия от първата стъкларска фабрика в България, която е била построена именно тук, както и от първата българска печатница на Никола Карастоянов. Традиционни носии от региона, дело на майстори занаятчии от периода на Възраждането, накити, керамика, изящна дърворезба, ковано желязо и много други интересни предмето могат да бъдат видени в Историческия музей в Самоков.

Впечатляващият язовир "Искър", магическо място само на 25км от Боровец, е кътче, където може спокойно да поседнете, да се полюбувате на природата и да се радвате на свежия планински въздух и нежния полъх на вятъра. Искът е разположен в най-високата част на Рила. Язовирът предлага плавания за развлечение, водни спортове и риболов.

Ако планината Ви успокоява и наистина обичате вълнуващи еко маршрути, то Ви препоръчваме да обмислете една разходка от Боровец до красивия рилски курорт Семково. Чудните гледки и красивите циркуси по пътя ще Ви накарат да притаите дъх и да оставите всекидневните тревоги зад гърба си.

На 16 км от Боровец пък се намират красивите планински села Бели Искър и Говедарци , където времето сякаш е спряло.

Не на последно място, ако са Ви омръзнали СПА центровете в хотелските комплекси, бихма Ви препоръчали да се отбиете в град Сапарева баня, известен СПА курорт с най-горещите минерални води и единствен с активни гейзери на Балканите.

Пловдив, истински лабиринт на историческата епоха,’жив’ паметник на културата с висока архитектурна и художествена стойност е също атрактивна туристическа дестинация. Мелник, най-миниатюрният град в България, също има какво да предложи със самобитната си култура.

 

Хотели в Боровец

Промоции в Боровец

Новини от Боровец

Боровец

 
BlogБлог на Pochivam.BG