Информация и Въпроси

Без такса резервация!
Безплатна анулация на повечето резервации!

Празници и събития

Препоръчани хотели в Гърция

Pochivam.BG

Кюстендил

Места за посещение

Хотели в Кюстендил

Кюстендил - Места за посещение

Природни, културни и исторически забележителности в Кюстендил и региона

Кюстендил-едно парче от рая, известен балнеоложки курорт, селище с двехилядна славна история е съществувал и оцелявал през вековете с имената Пауталия, Велбъжд, Константинова баня, а днес е познат още като Градът на художниците и Овощната градина на България. Великолепие, културно наследство, величие и изобилие, Кюстендил е град, който няма да Ви остави на отегчите, защото ще Ви предложи множество исторически останки и паметници на културата от всички епохи, носещи отпечатъка на развити цивилизации-антични улици, красиво декорирани мозайни, средновековни и възрожденски храмове, крепости и останки от отбранителни стени, всичко, от което се нуждаете да се потопите в прегръдката на древната Пауталия, сгушена в ‘сребърната’ Осоговска планина.
Основните места за посещение в самият Кюстендил са богатата сбирка на Историческия музей, съхраняваща находки от най-дълбока древност, Художествената галерия, пазеща една от най-богатите картинни колекции в страната, асклепионът на Пауталия, Пирковата кула, Прокопиевата къща, красивия парк Хисарлъка и много други. Не е случаен фактът, че Кюстендил е символ на съхранените традиции в изкуството да създаваш красота, тъй като градът е родно място на много прочути български художници, един от които е Владимир Димитров-Майстора.

Градският исторически музей / бул. "България" № 55/ Кюстендил води началото си от 1897 г. В резултат на дългогодишните проучвания и изследователска дейност, музейните фондове и експозиционни зали на Историческия музей ще Ви представят изключителни образци на човешката цивилизация от всички исторически епохи. Предлагаме Ви да посетите археологическа експозиция, която е уредена в зала "Асклепий" (срещу хотел "Велбъжд"). Тя включва експонати от целия Кюстендилски регион. Представените материали и техния широк хронологически диапазон дават възможност на посетителя да се информира за културно-историческото развитие на района и да се потопи в многовековните пластове на времето от VII-VI хил. пр.хр. до XVII в. Всеки раздел в Историческия Музей, Кюстендил помещава различни културно-исторически паметници.

Всеки от отделите му се помещава в различни културно-исторически паметници: Археологическият отдел е в сграда с интересна архитектура, построена през 1575 г. Отдел “Възраждане и национално-освободителни борби” са в къщата на Ильо войвода, а “Етнография” и “Следосвобожденско развитие” - в Енфиеджиевата къща, в която по време на Руско-турската Освободителна война е бил на квартира командващият руските войски.

Раздел ‘Античност’ представя в нова светлина предримската епоха, пресъздадена с погребален инвентар от тракийски некропол (VII-VI в.пр. Хр.) накити, глинени съдове, предмети от бита, оръжейни експонати. Интерес представлява бойно снаряжение на тракийски аристократ (IV - III в. пр. Хр.) от с. Долна Козница. От римска Пауталия и прилежащите й територии са показани керамика, апликации към колесници, пауталийски монети, бюстове и статуетки на богове от гръко-римския пантеон, мраморни релефни оброчни плочи на Тракийски конник, на Зевс и Хера, Асклепий, Хигия и Телесфор, на Митра, бюстовете на Зевс и Хера от светилището при с. Копиловци, II в., и др. Експонирана е трако-римска четириколка от с. Радловци, III в. Средновековният Велбъжд, с неговия териториален обхват е показан с керамични съдове, предмети на въоръжението, сребърни и стъклени накити, оръдия на труда, нагръдни кръстове от X - XI в. и др. Сред експонатите са Ръждавишкия сборник от XII и Ръждавишкото съкровище - сребърни накити, западноевропейски и османски златни и сребърни монети (XVII в.).

Особено атрактивна е и Нумизматичната сбирка, целяща да представи на посетителите поглед върху ценни монетни експонати от Кюстендил и района.

Всеки гост на Кюстендил бива особено привлечен от уникалната Художествена галерия “Владимир Димитров - Майстора”. Тя се помещава в специална сграда, отличаваща се с оригиналната си архитектура и вътрешна уредба. Художествената галерия съхранява чудните творби на родоначалника на изобразителното изкуство у нас – Владимир Димитров-Майстора. След Освобождението бързо набира темпро не само възстановяването на Кюстендил, но и художествения живот и ето защо Велбъдж е наречен града на художниците. Първата изложба на Майстора е през 1903г. като негови 5 картини стават част от колекцията на градската картинна галерия през 1944 г.

За изключителни постижения в опазване на художественото културно наследство на България, галерията получава признанието "галерия - еталон" . През 1972 г., по повод 90-годишнината на Майстора, експозицията е подредена в модерна сграда, с естествено горно осветление. Фондът на галерията съхранява 3 180 творби от 585 автора, от които 1 357 са произведения на изкуството, изработени от патрона на галерията - Владимир Димитров - Майстора. Специфичността в творчеството на художниците довежда до формирането на т.нар. ‘Кюстендилска Изобразителна школа’. Произведенията на изкуството са обособени в няколко раздела: художници от страната, кюстендилски художници, чуждестранно изкуство, антично изкуство. От създаването на галерията до сега са реализирани 506 изложби - авторски и групови, на художници от Кюстендил, страната, както и престижни изложби на изтъкнати европейски и световни културни центрове и институти. Всяка година галерията в Кюстендил предоставя залите си заключителния етап от провеждания в Кюстендил през м. октомври Международен пленер “Св.Лука”.

Кюстендил очарова с многобройните си забележителности и специфичната атмосфера, която помага на посетителя да се потопи в прегръдките на историята и да почувства красотата на природата.

Една от най-важните забележителности в балнеоложкия курорт е Архитектурната забележителност от антично време, Асклепионът на Пауталия, величествена римска водолечебница и храм на бога на здравето и медицината Асклепий, построена II - III век. Счита се, че цялата сграда, която се намира в основите на сегашната Чифте баня и джамията ‘Ахмед Бей’ е заемала площ от 3500 кв. м. Разкрити са големи помещения с отоплителна система, водопроводни канали, архитектурни фрагменти и др. Привлекателността на горещите минерални води ражда известния в античността култов център, който е наследник на култовото средище на тракийското племе дентелети. Храмове, посветени на Аполон, Асклепий, Хигия и Теллесфор, жертвеници на богове от тракийския и гръцко-римски пантеон се извисяват именно до чудодейните минерални извори в Кюстендил. Грандиозна укрепителна система на Пауталия, охраняваща града с богата градоустройствена култура, бива изградена през римската епоха северно от Асклепиона. Не само Асклепионът и упрепленията изумяват жадният за култура посетител, но и жилищата, които са богато украсени с мозайки, стенописи, скулптури.

Пътувайки с машината на времето и маркирайки отминалите събития, запечатвайки по пътя живописни картини ни предстои още едно връщане назад в историята. Озоваваме се в живописния квартал Колуша, в югозападната част на града, където ни очаква един своеобразен шедьовър на средновековната архитектура и живописно изкуство, църквата “Св. Георги” от XI в., един от най-ярките и добре запазени средновековни културни паметници в България, място с голяма археологическа, художествана и историческа стойност. Всъщност най-старата запазена църква в Югозападна България е била част от култов комлекс, в който се намира и възрожденско училище, а терена около нея е един непрекъснат некропол от III в. до средата на ХХ век. Във вътрешността й са разкрити стенописи от началото на XII , XV-XVI и XIX век, представляващи редки паметници на църковната живопис . Средновековната иконография, дело на майстори зографи от Солунската школа, е представена от светци лечители- Св. Панталеймон и Св. Ермолай, Св. Дамян и Св. Козма, Св. Мина както и от светиците Св. Варвара, Св. Неделя, Св. Петка и Св. Екатерина. Най-добре запазеният образ е на Св. Николай. В непосредствена близост до църквата е възрожденската сграда, където са експонирани част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис. Смята се, че именно на територията на църквата е бил погребан българският цар Михаил Шишман, загинал в битката със сърбите край Велбъжд през 1330 г.

Безспорно едно от най-красивите места в Кюстендил е парк Хисарлъка, който е един от символите на българския спа курорт. До парка има специално изградена пешеходна зона, която започва от стадион "Огосово" и минава през стари борови гори. Парк Хисарлъка се намира в подножието на сребърната планина Осогово. Той е свързан с народни предания и празници, а днес с вълнуващия традиционния празник „Кюстендилска пролет”. В парка преобладава иглолистната дървесна растителност, обширни поляни и свободни пешеходни пространства с прекрасни изгледи към забележителните пейзажи на Кюстендилската котловина, планините Осогово, Рила и Пирин. Създадени са много алеи, кътове за отдих, детски комплекси и спортни площадки, велосипедна алея и зоопарк. От 1952г. Хисарлъка е със статут на лесопарк и заема площ от 1 300 дка. В чудния парк, любимо място за разходки е изграден екологичен информационно–обучителен център.

Интерес за туристите представлява намиращата се в природния парк късноантична и средновековна крепост от римско време. Тя се намира на най-високата равнинна част на хълма “ Хисарлъка”, издигащ на 2км югоизточно от Кюстендил. Предполага се, че крепостта датира от края на ІV-началото на V в. Реставрирана през VІ в., крепостта оцелява по време Първата и Втората българска държава, но бива съборена от османските завоеватели през XV в. Крепостта има форма наподобяваща неправилен многоъгълник, с размери 117/175 м и площ 2,12 ха. Хисарлъка се състои от четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули; две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена, близо до главния път. Крепостната стена, в зависимост от терена има различни ширини от – 1,60 до 3,00 м. Предполагаемата височина на стените е 10 м, а височината на кулите – 12 м. Техниката на градеж на крепостта е известна като opus mixtum. Съчетанието на различни строителни техники и материали, откритите археологически паметници, носещи отпечатъка на различни исторически епохи и изключителната културна стойност определят крепостта на хълма Хисарлъка като паметник на културата с национално значение. Зоологическата градина в Хисарлъка е едно чудесно място за разходка, особено за семейства с малки деца и порастнали деца. Добре поддържаният зоопарк е разположен в живописна местност, сред букови и борови дървета в лесопарк "Хисарлъка”.

Друг културен паметник в България са римските терми, които се намират в централната част на гр. Кюстендил, в съседство с джамия “ Ахмед бей”. Римските терми са представлявали публична баня от времето ІІ-ІІІ в. Площта им е около 1000кв.м. Разкрити са общо 6 помещения като предполага, че са били част от голям комплекс-асклепион. Големите правоъгълни помещения се свързват помежду си с входове, оформени от гранитни прагове със следи от двукрили врати. Всички помещения са снабдени с централна отоплителна инсталация – хипокауст- с колонки и аркадо – сводова система от коридори. Конструкцията на втория вид хипокауст е единствена известна досега в България. В някои помещения са открити полукръгли ниши и басейни. Свидетелствата от намерените находки сочат, че подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи, профилирани корнизи и пиластри. Находките от керамика, игли за коса, фрагменти от оброчни плочки, както и колективната находка от 61 сребърни монети от императорите Антоний Пий (138-161) и Гордиан II (238) датират сградата от 2 - 3 вeк.

Други обекти, които непременно трябва да бъдат включени в нашата туристическа обиколка са православен храм “Св. Богородица” (1816) и “Св. Димитър”, Пирковата кула (XIV-XV в.), джамията “Ахмед бей” (1531), Лекарската къща, стената на хана Девехани (1606 г.), Къщата на Прокопиев, старото училище (1849).

Църквата Свети Мина се намира в западната част на града. Тя е била изграден през далечната 1959г като манастирска църква. Впечетляваща е плановата архитектура, представляваща трикорабна псевдобазилика без притвор. Под църквата се намира малък параклис с аязмо. През 1934г до старата възрожденска църква е построен нов храм, който е умален модел на храм-паметника ‘Св.Александър Невски’ в София. Църквата Свети Мина притежава импозантна постройка с два високоповдигащи се купола с голям брой прозоречни ниши. Храмът е богато декориран с фасадни корнизи и орнаменти.

Митрополитска църква ‘Успение Богородично’ е изградена през 1816 г. на мястото на средновековната църква „Св. Никола”. По план е вкопана едноабсидна псевдобазилика, трикорабна с дървено покритие. С запазените икони от началото на ХІХ в. – „Успение на Св. Иван Рилски” с автор Тома Вишанов, „Св. Тодор Тирон”, „Св. Тодор Стратилат”, иконостас и стенописи с автор Ив. Доспевски, митрополитската църква е забележителен паметник на българското възрожденско изкуство. След Освобождението северно от църквата на мястото на килийното училище е построена през 1883 г. църковна камбанария с квадратен план и височина 11 м.

Ако сте любители на историята и искате да почерпите информация и вдъхновение от автентичен исторически извор, то не пропускайте да посетите и Пирковата Кула. Тя е построена в края на XIV началото на XV век. Кулата се състои от три етажа като последният е бил за кръговата отбрана, средния - за живеене, приземието, първи етаж - за склад. Названието “Пиркова” произхожда от гръцката дума - “пиргос”, което означава кула. Кулата има почти квадратна форма с размери: 8,25 х 8,35 м и височина 15 м.Пирковата кула е доказателство за архитектурната и строителна техника на укрепителната система на средновековния Велбъжд.
Реставрираната по проекта „Подобряване на туристическата инфраструктура в Кюстендилска област за устойчиво трансгранично развитие“ по програма ФАР на Европейския съюз България-Република Македония Пиркова кула е паметник на културата с национално значение.

Османското владичество е оставило своя отпечатък върху редица български градове и не е подминало и античната Пауталия. Дервиш баня е построена през 1566г. Тя се намира в централната част на град Кюстендил и част от архитектурния ансамбъл в центъра на Дервиш махала с Кая бей джамия, Дервиш чешма и Дервишкото теке на ордена на странстващите монаси – суфисти. Наименованието на банята е свързано с думата "дервиш”, което е свързано с една от четирите низши степени за послушници - ашък, талиб, мухиб и дервиш.

Друга забележителност от периода на Османското робство е джамията Ахмад Бей, която се намира в централната част на град Кюстендил, в съседство с римските терми. Джамията е била построена в средата на XV век. и е известна още като „Инджили” (Християнската). Джамията е внушителна сграда с широк купол и мраморни стълбове и подпори. Входната аркада, покрита с три малки куполи, е запазена в оригиналния си вид. Фасадите са разнообразени с островръхи арки - ниши над прозоречните отвори. Отличава се с декоративна тухлена украса, характерна за средновековната българска архитектура - корниз "вълчи зъб", тухлена орнаментика и др. През 1734г. е преустроена и разширена.

Вашата карта на забележителностите в Кюстендил трябва непременно да включва и килийното училище (1849), къщата-музей “Ильо войвода”, паметник и къща-музей на Димитър Пешев, къщата-музей “Емфиеджиева”, архитектурен паметник от епохата на Възраждането, който помещава музейната експозиция “Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на ХІХ и началото на ХХ век”.

Красивият лечебен курорт Кюстендил е отправна точка за вълнуващи приключения и преходи в красивата планина Осогово. Само 13 км от града при село Невестино е забележителното инженерно-архитектурно съоръжение Кадин (Невестин) мост на река Струма. Мостът е изграден от дялан гранит през 1469 - 1470 г. на стария и важен в миналото търговски път Цариград-Пловдив-Самоков-Кюстендил-Скопие. Кадин мост се състои от пет свода, като средният е най-висок и задава заострената форма на съоръжението. Във всяка от колоните е оставен по един прозорец за оттичане на водата при пълноводие. Архитектурата на Кадин мост е своеобразна смесица от антични средновековни и ренесансови форми. На източния парапет от южната страна на моста е вдигната гранитна възпоменателна плоча с издълбан надпис на турски, от който се разбира, че строежът е станал по заповед на везир Исак паша през 874 г. от Егира, т.е. през 1470 г., по време на управлението на султан Мехмед II. Няколко години по-рано пашата преминал през тези места по пътя си към Босна. Името „Кадин мост“ идва от турското „Кадън кюпраси“ или „Невестин мост“ и е свързано с легендите за построяването му. Едната легенда разказва, че строежът на моста не вървял поради мистериозното разрушане през нощта на това, което майсторите с труд съграждали през деня. И така майсторите взели решение, че за успешното му довършване ще трябва да дадат курбан една от жените си. Решили, че ще е справедливо ‘покровителка на моста’ да бъде първата, която на сутринта ще им донесе храна. Първа дошла Струма невеста, жената на майстор Манол и за това тя била зазидана в основите на моста. Оттук и мостът е наречен "Невестин" - на турски "Кадън". Втората легенда ни казва, че мостът е бил построен по заповед на султан Мурад като сватбен подарък на една смела българска невеста, която го запленила с хубостта си.

Друг мост, който пленява с вида си и не по-малко интересната си история е Железният мост над река Банщица. Той е бил построен през 1909 г по проект на Рудолф Фишер като част от реализацията на тогавашния проект за осъществяване на пряка връзка между железопътната гара и градския център. В четирите крайни точки на Железния мост са поставени четири колони и четири скулптури на жени в различни пози, символизиращи славата на Кюстендил като известен балнеолечебен и овощарски център и неговото богато революционно минало.

Само на 10 км на север от Кюстендил се намира село Шишковци, където може да разгледате богата колекция от картини на Владимир Димитров-Майстора. 200 негови платна са изложени и в Градската Художествена галерия, носеща името му. На 39 км от Кюстендил се намира Земенският манастир, богато орнаментиран със стенописи от 14 век. След изключително ценните образи на Калоян и Десислава от Боянската църква, ктиторските портрети от Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност. Днес манастирът е реставриран, укрепен и се пази като национален паметник на българската култура и архитектура.

В продължение на 22 км, от град Земен до село Раждавица, Струма река като талантлив художник е сътворила невероятно красив пролом, наречен Земенски пролом, който е миниатюрно копие на чудния Искърския пролом. Струма е образувала причудливи скални образувания-Агапие, Сарая, Гълъбинските скали, Ритлите, буйни карстови извори, живописни меандри и водопади, което допринася за популярността на региона сред ентусиастите-любители на зелената природа и чистия планински въздух. Казват, че водата има пречистваща сила, опитайте и Вие като посетите най – високият водопад- Полско скакавишкият водопад, падащ на разстояние от 50 м.

Само на около 20 км от Кюстендил Ви очаква местността Три буки, където има изградена ски писта за любителите на зимните спортове. Пистата е дълга 1000 м и е оборудвана с лифт.

Друга забележителност в околностите на Кюстендил е Руенският манастир "Свети Иван Рилски" , който е разположен на 3-3.5 км над село Скрино.

Изберете Кюстендил за Вашата СПА почивка или релаксиращ уикенд, потопете се в тишината и спокойствието, насладете се на изумителен природен пейзаж, чист въздух и приятен климат, възползвайте се от наличието на минерални извори и открийте забележителностите на българския балнеоложки курорт с национално и международно значение.

Културен Афиш

Освен минералните извори, с които Кюстендил е прочут и множеството културни и природни забележителности в региона, културният живот също ще Ви очарова със своята своеобразна смесица от българска традиция и съвременни тенденции. В град Кюстендил се провеждат традиционни ежегодни празници, които са уникални за страната и са типични за мирогледа на местните хора. Основното послание на четирите най-характерни за града празници и чествания са свързани с термалните извори, светлината и плодородната земя. Трите елемента, които даряват живот и благоденствие на хората в Кюстендил от най-дълбока древност са неделима част от празниците, провеждани в града.

"Кюстендилска пролет"
"Празник на черешата"- Три поредни дни от месец юни се посвещават на “Празника на черешата”, който се свързва със славата на кюстендилския край като Овощната градина на България. На “Празника на черешата” животът се превръща просто в купа с череши. Изложбени маси биват покривани с този ярък и вкусен плод. Излагат се произведения на изкуството, посветени на черешата и майсторски изплетени вешала. В трудолюбивите ръце на кюстендилските кулинари този плод намира широко приложение - красиви пити, сладка, компоти и сиропи от череши красят конкурсните маси, а кюстендилци и гостите на града с изумление откриват многообразието на черешовия свят.
Празник “Панагия - въздигане на хляба”- Този своеобразен празник е свързан с духовната култура на православното население от кюстендилския край.
"Празник на плодородието"

Уеб камери на живо!