Информация и Въпроси

Хотели в България (592)

Празници и събития

Pochivam.BG

Хисаря

Хисаря

Хисаря

Хисаря –Рай, блаженство, древна история за един истински химн за красотата и богатството на българската земя

Щом четете за Хисаря и искате да научите повече за този известен балнеологичен курорт, то Вие безспорно сте откритили и дори сте се пренаситили на лъскавите, претрупани курорти и търсите тръпката на една нова дестинация, която е различна от останалите, автентична и притежава уникалното свойство да оставя траен отпечатък в съзнанието на посетителя. Добри дошли в нашия виртуален гид за Хисаря, нека се потопим заедно в разнообразие, уникалност и автентичност, да преоткрием балнеологичните свойства на един курорт, известен с римския си облик, на едни планински район богат на природни и културни богатства. Пътниче, спри се в Хисаря и пий от извора на безсмъртната вяра, събуди българската си гордост и самосъзнание, заобичай хубавите кътчета в нашата малка, но красива България.

Хисаря е привлекателна туристическа дестинация благодарение на уникалните си природни си дадености, чудодейна минерална вода, възможностите на лечение и СПА, тихите еко пътеки, където отекват само стъпките на влюбените в природата и водата. Не бива да пропускаме, че болшинството от гости на града остават безмълвни след като са отворили богатата културно-историческа съкровищница. Хисарската Крепост, римски базилики, с. Старосел, портата “Камилите”, тракийски гробници, парк “ Момина сълза”, Тракийска астрономическа обсерватория от типа "Стоунхендж" и много други кътчета, за които ще Ви разкажем по-надолу, са само една малка част от причините, поради които Хисаря заслужава да бъде запазен в съзнанието ни като типични българска твърдина. Сигурно не сте чували и един много любопитен факт- едно от най-патриотичните български стихотворения – “Отечество любезно” на Патриарха на българската литература, Иван Вазов, се е родило именно, когато поетът е стоял на южната порта на Камилите и е съзерцавал природата.

Зелени паркове, множество исторически забележителности, свеж планински въздух, хиляди легенди, спокойствие и релаксация в луксозни СПА хотели с модерно оборудване – Хисаря е перфектен избор за всеки тип турист и за всеки сезон от годината.

Местоположение на Хисаря

Хисаря се намира в сърцето на България, в Горнотракийската низина, на 364 метра надморска височина по южните склонове на Средна Гора. Град Хисаря, един от най-големите балнеологични курорти в България, е една от най-интересните туристически дестинации в област Пловдив. Хисаря се намира на разстояние от 167 км. от София, и на 42 км. от Пловдив, на 26 км югозападно от Карлово и на 57 км източно от Панагюрище. Хисаря е един от най-големите български балнеолечебни курорти с международна известност, поради своите екологично чисти и лечебни минерални води и девствена природа.

Климат в Хисаря

Имайки предвид локацията на Хисаря, почти в центъра на България в малка котловина под южните склонове на Същинска Средна гора, която го предпазва от студените северни ветрове, курортът притежава и уникални климатични особености. Зимата е топла и мека, поради влиянието на топлите въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см. Пролетта е ранна и сравнително топла. Започва около 4 март и продължава до около 1 май. Лятото се характеризира с високи температури през месеците юли и август, ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и тиха и продължава до 30 октомври.

Минерални води, СПА, балнеологияи лечение в Хисаря

Минерални извори в Хисаря са били привлекателни за редица славни народи и цивилизации още от дълбока древност. Лечебните минерални води на Хисаря са причина днес да се възхищаваме на редица ценни образци от материалната и духовна култура на траки и римляни.

Хисаря-градът на минералните извори-общият им брой е 22. Водата е с температура от 37 до 52 C, слабо минерализирана е и е подходяща както за пиене, така и за лечение. В Хисаря ще намерите модерни санаториуми и профилактични центрове. Хидроминералните ресурси в количествено отношение са доста големи - 62.10 л./сек, а в качествено отношение са подчертано еднородни. Всички попадат в категорията на слабо минерализираните термални води, бистри, безцветни с температура 45 - 52 °С. Радиоактивността на минералната вода, особено на каптаж "Момина баня" и сондажи № 1 и № 5 дава възможност за провеждане на радонови инхалации. Радонът предизвиква изразено преустройство на клетъчната дейност и цялостно укрепване на организма.

Лечебният ефект на хисарската минерална вода е научно доказан. Минералните води на курорта се използват за ефективно лечение на бъбречни, жлъчни, урологични, стомашно-чревни, чернодробни и заболявания на опорно-двигателния апарат. Много добри резултати се получават при пациенти с бъбречно-каменна болест, бъбречни микролитиази и състояния след оперативна интервенция, хроничен пиелонефрит. Добре се повлияват пациенти, страдащи от уринарна инфекция на пикочния мехур и другите уринарни пътища, увреждания при захарна болест, заболявания на храносмилателния апарат, напреднала нефросклероза, подагра и др. Установено е благоприятно повлияване в курорта на пациенти с хронични гастрити и гастроудоденити, ликвидиране на язвено увреждане на стомашната или на дуоденалната лигавица, състояния след операция на язва на стомаха и на дуоденума и др., при състояния след прекаран епидемичен хепатит, хроничен хепатит, дискинезии на жлъчните пътища, жлъчно-каменна болест, хроничен панкреатит и др. Допълнителни индикации /заболявания, придружаващи основното заболяване по профила на курорта/ - затлъстяване, подагра, инсулинозависим диабет, хронични ставни заболявания, следтравмени състояния на опорно-двигателния апарат, заболявания на периферната нервна система, гинекологични заболявания и др.

Един от най-популярните минерални извори в Хисаря, превърнал се във важен истрочиски обект е изворът “Момина баня”, с който се свързва известна по тези места легенда. Тя разказва, че дъщерята на местния управител обичала да се къпе в извора извън крепостните стени. Веднъж градът бил нападнат от врагове и портите на крепостната стена се затворили. Болярската дъщеря и приятелките й останали при извора. За да не ги заловят в плен, за да останат верни на свободолюбивия си дух и достойнство, те предпочели да се удавят в топлия извор. Ето защо не е случаен фактът, че през 1932 г. тук е поставено и началото на организираното балнеолечение в България.

Новите, модерни хотели като 4* СПА хотел Централ, 3* Аугуста Спа хотел предлагат и редица СПА процедури и програми, които ще Ви накарат да се чувствате подмладени физически и уравновесени в емоционален план– ароматерапия, таласотерапия, фитотерапия, класически и източни масажи, музикотерапия и други.
Хисаря се простира върху една благословена земя, към която магьосницата природа е била особено благосклонна. Очарователен природен пейзаж, царско спокойствие, мек преходно-континентален климат, около 22 минерални извори, древна история и обещаващо бъдеще, Хисаря е един балнеолечебен курорт с национално и международно значение.

Славната история на Хисаря

Уникалните природни особености на района около Хисаря и безценните минерални извори са причината тези земи да са били населявани от най-дълбока древност. Още в петото хилядолетие преди новата ера, възникнало праисторическо селище от късния неолит на тракийското племе беси, което постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори. Именно около изворите е създадено тракийско селище, ръководено от могъщи племенни вождове и богата аристокрация. По-късното тракийското селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриската държава. Археологическите находки в Старосел свидетелстват за обитателите по тези земи отпреди 7-8 хиляди години.
Предания и легендите разказват, че в началото на римския период днешния балнеологичен курорт е бил известен с името Аугуста. По време на готските нападения в края на ІІІ в. градът е разрушен и опожарен.

Римляните безспорно също оставят своя отпечатък върху развитието на района, когато стават негови владетели през 46 г. Римският император Диоклециан се ‘влюбва’ в минералните извори. Възстановяването на някогашна Аугуста в началото на ІV в. се свързва с император Диоклециан и получава неговото име Диоклецианопол. По това време градът е бил укрепен с масивни крепостни стени и благодарение на бързия си разцвет става трети по големина град в провинция Тракия. По своята автентичност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда на едно от първите места в Европа. Крепостната стена достига височина до 11 метра на някои, а южната крепостна порта, по-известна като Камилите се извисява на 13 м.

Градския тип архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор “Момина сълза”. От този период са запазени обществена сграда (резиденция), както и бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 кв.м. Римските терми са мястото, едни от малкото запазени на Балканския полуостров, където още от тогава са извършвани процедури с минерална вода, като помещенията са били облицовани с бял мрамор. На около 300 м. южно от укрепения град се намира римската гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. В непосредствена близост до нея е разположен лечебем комплекс, който обхваща площ от около 2000 кв.м. термите на Диоклецианопол, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода.

След въвеждането на християнството като официална религия в римската империя през първите десетилетия на ІV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център. Откритите 10 раннохристиянски базилики от периода IV – VI в. показват първите образци на раннохристиянската архитектура в Диоклецианопол, който става важен християнски център. Към средата на V в. Диоклецианопол, станал важен икономически и културен център, попада под ударите на хунски нашествия. Сринати са северната и източната крепостна порта, казармените постройки. В края на VI и началото на VII в. той отново е подложен на разрушение. След VI век градът започва постепенно да запада. През по-голямата част от времето между IX и XIV в. той е в пределите на българската държава и носи името Топлица. Легендата за името на града разказва, че когато българите притиснали каменните стени, за да нахлуят в привлекалното си с прочути лековити води селище, ромеите се били залостили здраво вътре и не пропускали птичка да прехвръкне. Те пресушили каналите, които извеждали топлата вода извън крепостта и лагерът на българския хан останал без вода. Това затруднявало войската му през студените дни. Една привечер при българите дошла млада славянка, красива и стройна, със стомна на рамо. Попитали я какво търси при тях, а тя отвърнала, че им носи топла вода, и че ще им разкаже за тайните входове на крепостта. Като пили от водата, нападателите почувствували чудодейната й сила, защото тя ги правела бодри и нощите минавали неусетно. Това тя правела всяка вечер. При всяко нейно появяване те викали отдалече: "Топлица!... Топлица..." Славянката не разбирала езика им, но се досещала, че искат топла вода. Една вечер тя ги свързала с първите хора на своето племе и сутринта, преди да изгрее слънцето, българите атакували крепостта. Когато я превзели, славянката грабнала дългия прът с конска опашка, изкачила се като коза на най-високото място и завикала с все сила:
— От днес нататък градът ще се нарича Топлица! ...

Османските завоеватели засили Топлица през 17ти век и го нарекли Хисар/ крепост/, заради множеството крепостни останки. През 1964г. курортното селище Хисар-Момина баня заедно със село Хисар са обявени за град с името Хисаря.

Уеб камери на живо!