Член на:
Информация и Въпроси
Широка Лъка
Широка Лъка - Места за посещение
Може би първото нещо, което ще грабне вниманието Ви като попаднете в Широка Лъка са красивите възрожденски къщи, разположени амфитиетрално на двата бряга на брега река Широколъшка.
Името на селото произлиза от старобългарската дума “Лъка: –извивка, кривина, лъкатушене’’. Лъка означава сравнително по-широко място, покрай което лъкатуши река. Такова е мястото, където е разположена сега централната част на селото. Известно е обаче, че това място е застроено по-късно.
Старото селище, създадено преди много, много години, се е състояло от няколко махали, пръснати по слънчевите склонове. Археологическите проучвания в района и някои случайни археологически находки (накити, монети и др.) свидетелстват за това, че живот е съществувал в района на Широколъшка река и северните склонове на Переликския масив от началото на нашата ера.
Всички данни и факти за историята на селището през античността и средновековието дават основания да се твърди, че населението от този район е носител на висока материална и духовна култура, чиито традиции са запазени през епохата на Възраждането и до днес.
Основен поминък на месното население тук е овцевъдството и това се дължи основно на природогеографските условия и традиции от най-дълбока древност. Овцевъдната поминъчна дейност е и определящ фактор за цялата традиционна култура, която е сложила своя отпечатък върху занаятите - тъкачество (одеяла и китени халища), медникарство (съдове и чанове), резбарство (овчарска дърворезба), върху традиционния празничен календар и върху песенния фолклор.
Широколъчани са съхранили своята духовна култура със своите празници и обичаи от традиционния календар. Сред тях се открояват кукерските тържества и Илинденският събор. Всяка година на "песпонеделник" (първата неделя на март) в Широка лъка се събират маскирани мъже, обикалят къщите, изпълняват обредни танци, дрънкат чанове. Този обряд е проявление на желанието за здраве и плодородие и е наследство от Дионисиевите тържества. Най-големият измежду широколъшките събори е Илинденският, провеждан на 2 август на Илинденски поляни край м. Заевите. Тук всяко селище и род от Широколъшко има определено място за отсядане. Досега всяка първа неделя на август жителите на района се събират тук, като идват и гости от вътрешността на страната, чийто корен е оттук.
Неразделна част от празниците на широколъчани са песните, танците и свирните. Прочути по цялата страна са майсторите на гайди и свирачите, които предават своя опит и умения на деца и внуци и на учениците от Средното музикално училище за народни инструменти и изпълнители.
Жителите на Широка Лъка са съумяли да съхранят обичаите, тъжните си родопски песни, самобитна култура и непоклатима сила въпреки трудностите, които са срещали през вековете. Ако трябва да дефинираме днешния архитектурен и етнографски център и да го сравним с другите селища в Смолянски окръг, то заслужено ще го коронясаме в титлата най-богат в архитектурно, етнографски и фолклорно отношение стожер на българщината.
Дюлгерството също е съхранено в Широка Лъка. Доказателство за това днес са дълбоките традиции, които са въплътени в уникалните в архитектурно отношение къщи, както и славата, която дюлгери от Широка лъка разнасят по цялата южна част на Балканския полуостров поради своето майсторство. Широка лъка е може би най-известно поради своите красиви, автентични родопски къщи, които разположени амфитеатрално от двете страни на реката. Уникалните къщи са в типичния за Родопите архитектурен стил –двуетажни, с еркери и вътрешни долапи и малка изба със скривалище. Задължително е високи бели зидове да крият двора на домакините от хорските завистливи очи. С масивния си каменен градеж, обкованите с резбовани дъски стрехи и каменноиззидани комини къщите са неповторими и са в художествено единство с целия заобикалящ ги релеф на района. Безпогрешната ръка на майстора, изградил тези големи къщи и непредубедената четка на художника в лицето на природата днес ръка за ръка завладяват съзнанието на посетителя и го карат да чувства една особена непреходност.
Днес ние сме щастливите наследници на запазените традиции и шедьоври на архитектурното изкуство, които дооформят специфичния облик на Широка Лъка и усилват колорита на този чуден български резерват.
Калдаръмените улици, сводестите мостове на реката, китните високите къщи с малки прозорчета, покритите с плочи дворчета, белите каменни чешми, са неразривна част от облика на Широка Лъка.
В Широка лъка има над 100 паметника на културата, които са обединени в архитектурни ансамбли.
В Широка Лъка е роден и най-значимият архитект на Османската империя – Коджа Мимар Синан Ага. Роден като християнин, след отвеждането му в еничарския корпус в Истанбул, родопчанинът бързо се превръща в най-известния строител в ислямската империя. Негово дело са стотици частни и обществени сгради, но и десетки величествени джамии, запомнени наистина като шедьоври. Голяма част от тях могат да бъдат видени и днес, сякаш за да напомнят, че пред таланта и духа на родопските майстори са непосилни нито насилствените помохамеданчвания, нито природните стихии.
Славни българи, които са родом от Широка Лъка са капитан Петко войвода и Екзарх Стефан I. Българският екзарх Стефан (1878 – 1957г.) е издигнал авторитета на Българската православна църква и известен като закрилник на българските евреи. В знак на признателност с помощта на посолството на Израел, признателни български евреи и местното население издигат паметник в центъра на селото. Както е навсякъде по българските земи, така и в този родопски къс, училището и църквата са взаимно свързани в епохата на Българското възраждане.
Най- старите сгради в Широка Лъка датират от началото на XIX век като по- известните са Калайджийската, Учиковската, Богдановата и Григоровата къщи. Интересен е и Етнографският музей в селото, който се помещава в сградата на Сгуровския конак. Всички реставрирани къщи носят свой собствен облик и обаяние, които ще разказват местни истории и легенди и на идните поколения.
Друг невероятен архитектурен паметник е църквата "Св. Богородица" . Легендата разказва, че тя е била построена през 1834г. само за 38 дена. През 1834г. в селото е построена църквата “Св. Богородица”. Според преданието тя била построена за 38 дена. Църковният ансамбъл съдържа костница (до южната фасада), камбанария, старото училище (1835 г.), двуетажната сграда на новото училище "Св. Пантелеймон" (1888 г.). Стенописната украса на църквата е полагана на два етапа, като първият живописен слой датира от времето на изграждането на църквата. Както се досещате, авторът остава неизвестен. Чистият и свеж колорит, едрите форми на фигурите, битовите детайли и свободният рисунък говорят за истински талант на майстора-иконописец. Иконостасът на църквата е впечатляващ поради своя стил и майсторски изпипаните детайли. Предполага се, че иконостасът е дело на ученици на братята Димитър и Захари от Самоков. Вярва се, че самите братя са изографисали църквата. Вторият стенописен слой на църквата датура от 1901 г. Негов автор е Радослав Българов. Той е самоук майстор, но той майсторски украсява храма, приглушава тежките строителни форми с топлите багри и създава приказна атмосфера на интериора с една нетипична студена тоналност. Стенописната украса и сбирката от икони с високи художествени качества оформят църквата като цялостно завършено художествено произведение.
Освен със забележителната си архитектура и изящни рисунъци, Широка лъка е известен фолклорен резерват и заради съхранените празници и обичаи. Именно тук и до днес се провежда традиционно надсвирване с гайди.
Не е случайно, че в Широка Лъка се намира и основаното през 1972 г. училище за народно пеене и народни инструменти. Храмът на родопската музика и уникално песенно творчество е още и домът на родопските каба гайди, както и на най-добрите майстори на гайди и гайдари в страната. Всеки посетител на Широка Лъка потръпва при звука на гайдите, разказващи ни със своите песни истории за слава, векове на мъчения и черно турско робство. Тук почти всяка къща е дом на музикант, защото музиката е част от ежедневието на селото и неговите жители.
В Широка Лъка е запазена жива и автентична и друга културна съкровищница- Кукерските игри. През първите дни на месец март в селото се провежда един от най-големите кукерски празници в България, наричан от местните жители “Пèспонеделник”. В този ден всеки гост на селото става свидетел на странна гледка – големи чудовища-кукери въоръжени с дървени саби боядисани в червено, танцуват из селото, за да изгонят всяко зло от селото, от къщите, от душите на хората. Кукерите са накичени с чесън, боб, чушки. На кръста им е завързан колан, на който са закачени различни по големина родопски чанове. Със звъна на чановете и дървените си саби те гонят злото. В този хубав пролетен ден се пеят много родопски песни, а душите на хората празнуват.
Три други паметника на културата напомнят за три важни събития от историята на Широка лъка. Това са: Домът, в който се е помещавал щабът на кап. Петко войвода (отдясно на шосето до централния площад). Вторият е домът, в който е основана местната партийна организация (до сградата на ОбНС) и третият е паметникът на загиналите в Отечествената война (в м. Люлката).
Забележителни природни скални образувания, които можете да разгледате в близост до селото са Момата, която наподобява мома с хурка, и „Главата” с форма на човешка глава в профил. Легендата разказва за красивата родопска девойка Каня, която за да спаси честта и вярата си, се изкачила на високата скала и се помолила Бог да я превърне в камък.
Ако сте решили да обиколите района и да опознаете Родопите, организирайте се излет или екскурзия до Чудните мостове, уникален природен феномен, Перперикон, китното село Триград, мистична пещера Дяволското гърло и др.
Уникалната смесица от старите къщи, оформили красиви архитектурни ансамбли, магическата каба гайда, интересните кукерски празници и сводестите мостове над реката създават вълнуваща атмосфера и ни карат да се прекланяме през самобитността и красотата на Широка лъка в сърцето на величествените Родопи.
Блог на Pochivam.BG
Лиценз за туроператор № 03475
